От всички неща, които се случват в България напоследък, сякаш  липсват важните, истинските неща. Те остават забулени в сянка от копоративните медии и политическите чадъри. Някъде под насаждания страх, несигурност, агресия и откровена психоза. 

Истинските неща бяха подменени, защото хората тук ги бяха изтъргували за някакъв относителен конформизъм.  Затова единствените, които могат  да върнат важните неща на повърхността, всъщност  отново са хората. Защото, ако те не искат истинските неща, истинските неща просто нямат значение. 

Протестът срещу приетия закон за горите се случи точно на време, че да посъбуди част от българското население по отношение на въпроса за това кой и как се разпорежда с националните ресурси. И с вота им. И с данъците им. И с изтерзаното им доверие. Първоначално изглеждаше, че никой нямаше да обърне внимание на проблема, особено около епохалното събитие в държавата ни – рожденият ден на премиера.

Манифестиращите пред рожденика министри бяха ключова част от емисиите, докато през това време зад кадър, там където  единственият обектив е Интернет, над хиляда души блокираха Цариградско, защото бяха недоволни и защото имаха право да бъдат. Тихомълком приетият закон очевидно нарушава обществените интереси , да не говорим, че в проектите по строежите на Витоша са въвлечени огромни многоцифрени суми, което често разколебава морала на политиците тук.  

Не че по дурги държави не е така, но ние често ядем  хляба, който сме наплюли.
Нещата на медийната повърхност изглеждаха относително спокойни, въпреки дразнещите съобщения за арестувани от полицията младежи по време на някакъв си там , незначителен протест. Късогледството и нежеланието на българските медии да обслужват обществения интерес   доведе до това, че когато броят на протестиращите се дублира на следващия ден и те отново успяха да блокират ключовото кръстовище, това едва ли не изведнъж се превърна в новина.

Все едно преди въобще ги е нямало и всички са били съгласни с правителствената реторика. 

За втория протест всичко беше добре организирано , даже един оператор отнесе тупаниците, а с времето протестиращите станаха повече от охраняващите полицаи.

  Но когато медиите обърнаха обективите си към случващото се , те отразиха само баналности и батални сцени, но не и най-важното. Хората започват все по – често да се събират така масово  чрез интернет. На младите хора им пука за това какво се случва в родината им. 

Знаят, че имат право на протест като граждани и употребяват това си право по МИРЕН начин. Оказаха се достатъчно устойчиви в убежденията си, че тяхната съпротива да побутне камъка на българската политика. Съвсем малко, но напънът си заслужава похвала. Особено  предвид, че този напън прозвуча като крясък след летаргичния сън през последните години.

На третия  ден се заговори за преговорите между правителството и протестиращите, но сделка нямаше, така че този път недоволните направиха  една почетна обиколка, съпроводена от полицейски кордон из центъра и ... пак блокираха Орлов мост. За медиите беше по-важно, че друг оператор отнесе тупаниците.  Жалко за човека, но все пак този инцидент не може да отнеме от тежестта на това, че третият пореден протест изглежда  беше ключов по отношение на взимането на решение за вето от страна на президента Плевнелиев.

„Нощната разходка“ от много хиляди българи е ярко доказателство  за наличието на будна част от населението. Тя иска да има глас в обществения живот,  в който участва и в който влага пари, време и усилия. 

Така че при всички положения каквото и да се случи оттук-нататък в парламента със закона на горите са ясни две неща: 

Първо, трите протеста са една истинска стъпка на пробуждане на  българското общество.  

Хората  на протестите имаха шанса да участват в нещо, в което вярват, заедно с още хиляди други, и де факто да успеят да получат конкретното си искане – ВЕТО. Четири букви, които олицетворяват не толкова решение на президента, колкото първата успешна крачка към някакъв диалог с управляващите, който да измести нелепата пародия на изборите.  Изводът  от блокадите на 13,14 и 15 юни е, че в 21 век протестът е единственият начин. 

Тук ако искаш нещо, твоите желания по презумция са след тези на едрия бизнес,  политическата и криминалната върхушка. Затова, ако наистина искаш нещо, по-добре се съберете повече недоволни, излезте на улиците и си го поискайте. Никой няма право да ви откаже, платили сте си за удоволствието с  години на данъци. А дори и да не успеете, просто ще продължите да настоявате. Не защото е лесно или приятно, а защото няма никакъв друг начин да го получите.

Второ:  ако законодателите не желаят да променят закона, според настояванията на гражданите, то вече изглежда ясно, че протести отново ще има. И всичките ще са мирни, защото в нашето време номерът е да обърнеш внимание върху исканията си  като блокираш кръстовище, а не като хвърляш коктейл Молотов по президенството.  
А има и трето: очевидно хората на власт не са на страната на протестиращите. Сега ще организират контра-протести, ще опитат да саботират, да окалят и да манипулират  движението. Цветан Цветанов вече индиректно определи протестиращите  като престъпници. Цялата машина ще инфилтрира вредни агенти в тъканта на недоволството. 

Ще го направят,  защото те са  самодоволни и се чувстват недосегаеми. Което е достатъчен повод протестите да продължат, иначе техните лъжи завинаги ще държат нашите усти затворени.  Няма да ни чуят, когато искаме да кажем истината на глас .

А истината е, че планината е на всички нас и на нашите деца, затова трябва да има консенсус  по въпроса за националните ресурси . Това е истината, която се изправя в решителен двубой с политическо-медийните манипулации, информационните дезинформации и индиректната заплаха, която идва от управляващите  към природата и гражданите на република България.

Автор: Стефан Стефанов

http://www.zaratustra.eu/?lang=&type=news&detail=7368